От устните ми се изтръгват емоции, които са неудобни, оставяйки пътека от погрешни думи на скръб. Всяка дума е като собствена затворническа килия, в която чака своя партньор. Страстните ми рими на обич са това, което наранява вътрешното ми същество, и мисля, че е невъзможно да прахосвам думите си за оптимистична вина.
Какво се случва?
Главата ми работи като по-използван двигател, димящи откъслеци замъгляват съзнанието ми, докато се боря с безкрайната битка на хормоналната омраза. Изоставена от безкрайната присъда на естрогена, аз вървя сама в тази едноседмична битка. Светът около мен почернява от безкрайно раздразнение, хората вече не са в полезрението ми, а са заменени от скрити врагове. Хапчетата се превръщат в моя болкоуспокояващ в крайностите на несправедливостта, скръбта ми е единственият ми спътник, а отчаянието обзема дейностите ми, говорейки по-силно от безпощадните ми думи. Изправям се срещу тези, които обичам, в резултат на неразкрито престъпление от страст.
Дейността ми е пълна загадка дори за собственото ми желание за конфигурация. Измъчвам се с всяка обитаема мисъл, създадена в собствената ми национална заблуда. Попаднал съм в затвора на безкрайното събуждане, а единственото, което трябва да направя, е да проспя дните си. Приятелят ми, който е жертва на моите ходове на надежда, стои до мен рамо до рамо. Неговата преданост към моето тегло е нещо, което идва от истинско състрадание към моите безкрайни хлипове. Той е наистина смел мъж, войник, който поема в безкрайната война на моите прегрешения.
Какво да правим?
Без да разбира критичното ми психологическо състояние, той побеждава с ослепителна благодат. Най-трудната част от моето запитване е намирането на фикцията чрез фактите. Отделянето на логичните ми емоции в преследващото ме минало и намирането на голямото разделение. Миналото ми преследва интерпретацията на чуждите дейности, закоравелите видения на любовници отвъд заклеймяват новата ми любов за незаслужен провал. Избухвам с погрешни заключения, думите стават мои роби, защото трябва да завладея убягващите ми отражения.
Използвам приятелски огън като алиби, без да правя отстъпки за загиващите души на другите, списъкът ми с извинения става непосилен, след като приключа с борбата в този конфликт на кървави посегателства, ще се изправя лице в лице със собствените си жестоки заключения за седмичните ми жертви.